Kasutaja princeska8866 päevik

Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите
крещят от тревога...
Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете
са свити от болка...
Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват
илюзии безплодни ...
Страшно е, когато част от приятелите ми стават
използвачи негодни...
Страшно е, когато не мога да покажа
на всички любовта си...
Страшно е, когато всеки ден се налага
да стъпквам страстта си...
Страшно е, когато съм заобиколена
от овчедушни хора...
Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма
за какво да се боря...
Господи, от сърце теб моля,
дай благочестива воля –
пречисти мислите,
оздрави крилете,
осветли мечтите,
насочи приятелите,
сила дай на любовта,
освободи страстта,
върни ми вярата,
събуди ме за нова съдба!

Трябва ли светът да е така жесток?

Вчера бях в град Безразличие. Разходих се по булевард „Нещастие” и видях празното сиво пространство в очите на хората, което като мъгла е обгърнало всичко, дори душите им. Влязох в магазин „Черни сълзи” и се почувствах безнадеждно обречена. Сякаш съдбата ме наказваше, само защото исках да бъда добра. Отчаянието, като вампир, изсмукваше капка по капка желанието ми за живот. Питах се докога ли ще издържа...Бавно, може би от мъка, се придвижих до гара „Огорчение” и зачаках влак „Безсилие” да ме отведе до деветият кръг на Ада. През другите осем вече бях…