Здравейте на всички…

Искам да ви разкажа как започна моя живот от самото начало.Една вечер ми писнада седя в корема на мама и си помислих че трябва да направя нещо повъпроса.Започнах да недоволствам и накарах мама да е заболи корема ама тя не ми обърна много внимание.Сутринта трябваше да ходим при лекарката ми за да каже на мама и тати дали съм добре. Онази разбираш ли казва че още съм трябвало да седя в мама но това вече хич не ми хареса. На излизане от болницата мама каза на татко да идат до Мола за яйца и тръгнаха.Татко понеже е фен на БМВ нормално да се предаде това и на мен. Да обаче татко колкото и да искаше да ме закара до болницата в Сливен с БМВ-то мама беше против и каза че ще идем с Аудито понеже не друсало. Жени бе жени… много разбират те от коли . Аз обаче взех нещата в мои ръце…. Пукнах на мама водите на първите 500 метра от болницата и вече ще неще ще се ходи с БМВ-то… хихихи … Мислех че татко ще ми се разсърди малко че му оплесках седалката но усетих неговата усмивка и радост. Няма как … мъжка солидарност. Та тръгна тати без да му мисли към Сливен. Ако знаете какво рали стана по пътя … мале мале.Почувствах се като в Бързи и яростни. Мама която се му мрънкаше като вдигне повече от 120 сега гъг не каза… беше супер забавно… поне за мене де. Имаше много движение по пътя но все пак тати стигна за 40 мин от Бургас до Сливен.Тати спря пред входа на болницата направо като Румънски тираджия и хукна да вика лекарките.Дойдоха и ни взеха с мама и ни закараха в родилното. В 10:00 хлопнаха врата пред носа на тати и му казаха че той е до тук и да чака…. Горкия , сигурно е изпушил 2 кутии цигари докато в 12:35 аз благополучно излязох на бял свят . Мисията ми беше изпълнена и сега остана да видя как изглеждаше моя тати. Към 13:00 ме взе една адската руса какичка за да ме заведе да видя тати. Отвори тя вратата и тати беше като втрещян, ама понеже нали още не мога да виждам както трябва и незнаех мен ли гледаше или русата какичка хихихи. От там на татака беше въпрос на време кога ще ме заведат и в къщи.Полежахме там 5-6 дена и дойде великия ден когато ще си ходим. Една сестра ме взе и ме даде на тати и аз чак ревнах от кеф… за малко само колкото да разбере че съм още бебе …Когато тръгнахме към колата не смеех гъг да кажа че тати се едно държеше чуплива вешт и да не вземе да ме изтърве че хич не исках да седя повече в болницата … 15 минути ми слиза от 3-тия етаж до доло. Надявах се отново да е с БМВ-то но уви, този път беше с Аудито но това вече нямаше никакво значение. Качихме се всички по колите и си тръгнахме към Бургас. Когато стигнахме тати отново ме взе на ръце и пак бавно бавно ме закара до моята си стая. Браво на тях, кошара,памперси,дрехи,одеала …всичко ми бяха купили. Сега беше момента да ревна отново. Трябваше и комшиите да разберът че вече съм си в къщи и да се съобразяват с мен. Общо взето така започна моя живот за което благодаря на Мама и Тати .

Довиждане за сега от мен ….. Алекс.