Вече е ясно - "Лихвопад" е любимият сапунен сериал на българските политици. В предишни епизоди премиерът Борисов, Волен Сидеров, та дори Алексей Петров се пробваха да смъкнат лихвите. В новия сезон вицепремиерът Симеон Дянков увещава банкерите да намалят процентите, те му казват да си гледа ДДС-то, а зрителите със заемите плачат.

Темата за високите лихви, недостъпните кредити и необслужваните заеми е сериозна, важна и болна за толкова много хора, така че едва ли е подходящ терен за закачки и ирония. Но как да тълкуваме последните интервюта на министъра на финансите, който обещава да вразуми банките и да свали цената на парите за крайния потребител?! Това си е чист популизъм - "на куб и на квадрат", ако ползваме любимата фраза на утрешния президент Росен Плевнелиев.

Преди дни вицепремиерът Дянков обяви, че задача №1 в графика му за 2012 г. е среща с банкерите, за да ги подсети, че те са на ход, след като правителството вече било свършило своята половина от работата. "В началото на мандата те поискаха благоприятна финансова среда и подобрен кредитен рейтинг. Ето, това вече е факт - външният финансов ресурс, който ползват нашите банки, вече е по-евтин, вземат го при по-ниски лихви. Следователно и за крайните потребители парите трябва да поевтинеят", казва Дянков пред "24 часа". От думите му излиза, че в България всичко с изключение на скъпите заеми е тип-топ. "В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката", казва още Дянков. С последното няма как да не се съгласим.



Но има ли наистина условия за сваляне на лихвите?



Проблемът е, че познатите ни причини за скъпите заеми си остават. Над цяла Европа и над българската икономика продължават да висят тъмни облаци с етикети "рецесия", "депресия", "стагнация". На фона на Гърция страната ни изглежда оазис, но за международните пазари, макар и с подобрен рейтинг, си оставаме по-ненадеждни от Германия и Швеция, от Словакия, Чехия, Литва и др. Точно затова на фона на унгарските и румънските нашите лихви са ниски, но пред австрийските и датските изглеждат на Еверест.

Българите вече се убедиха на собствен гръб как банките ти тикат чадър, когато грее слънце, и бързо си го прибират, когато завали. В момента няма много желаещи за кредит, а и банките заемат пари само ако са 150% убедени, че ще си ги получат с лихвите и по план. В същото време необслужваните заеми растат. Над една пета от кредитите са или преоформени заради трудности с погасяването, или направо неспасяеми. При това положение банките си избиват загубите, като ги калкулират в цената на заемите за платежоспособните клиенти.

Дянков твърди, че банковият ресурс бил поевтинял, и това трябвало да се отрази в понижение на лихвите. За кой ресурс обаче говори? В момента 80% от парите в банките са спестявания на фирми и граждани. Те са привлечени с високи лихви. Преди нашите банки разчитаха на лесни и евтини ресурси от своите задгранични майки, но сега е обратното - самите майки се нуждаят от средства и ги събират от дъщерите си. За разлика от западните банки, които могат да вземат евтини заеми от ЕЦБ, нашите нямат достъп до този извор и могат да разчитат само на себе си. Това определено не е климат, подходящ за лихвопад.

Да, благодарение на победилото благоразумие, стегнатия бюджет и овладения дефицит България стои добре на общия мрачен фон и дори банкерите споменават за леко сваляне на лихви. Но да се радваме на подобни новини ще е доста прибързано. "Леко" означава десети и стотни от процента, което едва ли ще разтовари сериозно заемополучателите. Освен това по традиция банките променят лихвите по старите кредити само когато има тенденция на ръст, а когато курсът е към поевтиняване, той обикновено важи само за новите клиенти. На трето място банкерите говорят за евентуална лека промяна и в двете посоки - възможно е лихвите да се плъзнат нагоре при лош развой на събитията в евроленд.

Дянков, който си е харесал ролята на Оптимиста в кабинета, навярно се надява лихвите все пак да поемат надолу, та тогава да се похвали: "С премиера убедихме банките и ето го резултата". Ако пък се случи обратното, просто ще допълни дългата графа "неверни прогнози" на правителството. За отбелязване е, че вицепремиерът изтупа от нафталина темата за лихвите точно когато предизвика премиерския гняв с коментари за демагогските обещания и бюджетни щения на аграрния министър. Бойко Борисов пък насмете Дянков, защити ветеринарния доктор и даде да се разбере, че не само Цветан Цветанов, но и Найденов му е по-важен и мил от финансовия министър.

Сега унизителната сцена е забравена, всички се питат кога Дянков ще се среща с банкерите и кога ще паднат лихвите. А



този филм вече сме го гледали



През ноември 2009 г. Бойко Борисов съобщи пред медиите, че в неформални разговори правителството е подканило банките да свалят лихвите. По-късно се състоя и формална среща, на която банкерите учтиво обясниха на министрите, че правят каквото могат, защото и те не искат да останат без клиенти, но лихвите са високи, защото българската икономика е слаба, международното положение е сложно и рейтингът на държавата ни не е сред добрите. Експерти и политици също разясниха на Борисов, че срещу пазарни ръжени дори той не може да рита, и темата заглъхна. За кратко. Поде я Алексей Петров - човекът с много лица, бурна и спорна биография, впоследствие кандидат за президент и клиент на Темида. Спецагентът се похвали, че има ясен план как да паднат лихвите в България. Никой не разбра и не оцени ясния му план. Междувременно Петров бе арестуван като пипало или глава на "Октопод", а той обяви, че е жертва на похода си срещу наглите банки. Народът така и не повярва, че той ще разоре лихвеното блато, което пролича и на последните избори за президент.

Волен Сидеров v/s банките бе трети епизод на "Лихвопад". След дълго хвалене пред медиите депутати от "Атака" най-сетне внесоха и в парламента законопроект, който предвижда БНБ да сложи остен на банковите лихви. В момента, в който Сидеров заговори по темата, увехналият му рейтинг скочи, но само за кратко, защото експертите припомниха, че БНБ няма право да се меси.

И ето че сега финансовият министър възкресява сериала. При това е избрал за сцена тристранния съвет. Там, както е известно, синдикатите правят "творчески" прочит по всякакви въпроси. Банкерите вече се удивиха, че Дянков смята да ги кани на разговор в такъв формат. Сидеров и Алексей Петров могат да си позволят популистката роля на лихвени пехливани. Но на втория по важност човек в правителството никак не приляга да става главен герой в такъв фарс.

В навечерието на Нова година банкери и икономисти бяха единодушни в прогнозите си - през 2012 г. лихвите ще тъпчат на сегашните си нива, като са възможни леки отклонения. Това важи и за заемите, и за влоговете. Сигурно е едно - ако лихвите падат, това няма да е по поръчка на правителството.

Ако кабинетът иска да направи нещо полезно, нека се насочи другаде - да създаде нормативна база за прозрачно формиране на цените на банковите услуги, за сравнимост на офертите, за ясно пресмятане на лихвите, за да е сигурно, че банките няма да спекулират с нуждите и незнанието на клиентите си. Дянков нищо не казва за високите такси и разнообразните комисиони, които оскъпяват заемите и допълват бремето на лихвите.

Другата линия, по която държавата може да помогне, е в цялостното подобряване на икономическия климат - с разумен бюджет, минимална бюрокрация, бой по сивия и черния бизнес, железен контрол за спазване на правилата с еднакъв аршин за всички фирми. Именно това ще кажат и банкерите, ако ги изправят пред тристранния съвет. Там те могат да посъветват финансовия министър - ако толкова държи да сваля нещо, то да е ДДС.