дали си струва всеки ден да жертваме себе си заради някой който обичаме? Разбира се че си струва всяка жертва,но идва даден момент в живота ни който ни кара да се замислим дали си струва самият човек за когото жертваме всичко!В моят живот този момент настъпи. Започнах да си правя сметка какво съм дала -дадох всичко - дадах живота си ,дадах сърцето си ,заложих на карта приятели те си,кариерата си ,изозтавих семейтвото си и когато виждах че нещата не са такива каквито си ги представях започнах да тая надежда че все пак чудесата не са невъзможни! Започнаха да идват празници и като малко дете чаках на врата с надеждата че когато Той се пребере , ще ме зарадва с някое цвете или с красиви и мили думи, но вместо това сядаше на лап топа и стоеше всякаш беше един обикновен ден !И пак надеждата... не ме изоставяше!В главата ми излизаха оправдателните думи "той просто е такъв и трябва да се премеря"Бавно пламачетата в очите ми започнаха да угасват ,но не и надеждата.Преди чувствах,че съм жива,а сега просто че съществувам! И въпреки всичко в мислите ми винаги е било как да го зарадвам от какво има нужда и се чувствах ужасно ако не можех да му дам това което искаше за това намирах начин ии средства и успявах макар и в последния момент,защото нищо не можеше да се сравни с щастието което изпитвах гледайки го колко е доволен.Спрях да мисля за себе си,за свойте нужди,за това което искам.А аз исках само него,неговото внимание,исках да ме накара да се чувствам специална за него.Мислих че това е цена, която можех да платя в името на любовта ,а вместо това си купих самота !А надеждата ли все още е до мен,но щастието вече го няма!Споделям с вас тази история с надеждата никой да не тръгва по моите стъпки,защото любовта си заслужава ,но не и всеки.защото любовта е тази която трябва да ни кара да се чъвстваме живи а не да ни увива бавно всеки ден!

Meeldib! 19