Копнях я в мечти непремерени-
повита в снагата на лятото,
с крила на танцуващи жерави
по тънките мисли на вятъра...

Целунах я, тъй незаслужено...
запратила в облак цветята ми,
през свойте очи теменужени,
по тънките мисли на вятъра...

Забрави ме! Тръгна на някъде-
стопи се във залеза с ятото.
Аз още я чувам понякога
по тънките мисли на вятъра...

24.12.2008.

Patīk 7