На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка, каквото и да и казва Иванчо, тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке – бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо – отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке – бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо – отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? – а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.

Patīk 4