Kasutaja eddie2008 päevik

СЕЛОТО

Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.

Големият куп сено беше разстлал златни коси във всички страни, някак разчерлосано, сякаш ставаше от сън и още не бе ползвал извитият странен гребен до вратата - стара, излъскана от работа, вила. Вратата беше отворена и от там се стелеше бяла утринна светлина, която караше отвора да заприлича на портал към друго измерение... само…

Копнях я в мечти непремерени-
повита в снагата на лятото,
с крила на танцуващи жерави
по тънките мисли на вятъра...

Целунах я, тъй незаслужено...
запратила в облак цветята ми,
през свойте очи теменужени,
по тънките мисли на вятъра...

Забрави ме! Тръгна на някъде-
стопи се във залеза с ятото.
Аз още я чувам понякога
по тънките мисли на вятъра...

24.12.2008.

По изгрев е най-студено

Есенно е!
По изгрев е най-студено
и недоспалите щурци
в стърнищата зъзнат.
Всичко бавно умира.
Цветовете в охра-
само художниците лъжат.
Но мен ме лъгаха
преди години
в дядовия двор-
светли черги постлани,
щом в тях се заглеждах
образи изскачаха-
птици, лица, силуети...
А сега само мъртви
листа виждам...
и чепати клони
с кокалести пръсти
как гнездата пусти
сочат...
Есенно е!
Сгушени щурците
слънцето чакат,
макар по изгрев
да е най-студено.

01.10.2015.

Мъгла раздира синкав ден
и вятърът разклаща къщите.
Оказват се гнездата тленни,
разхвърляни в очи намръщени.

Писукат птичета по локвите-
за полет още твърде рано е,
а е толкоз късно да помогне
душата ми безкрило разпиляна...

09.08.2010.

Днес реших да те рисувам,
но не открих бои за теб,
а как копнея, как жадувам,
да направя твой портрет.

Добре, ще взема от дъгата,
цвят по цвят ще отбера.
Но как рисува се с ръката
върху лист - огрян светът.

И реших с душа да те извая
в реален сън, мечта и блян.
Но как очи да разгадая
събрали пламьци, тъга и свян.

А казват, че добре рисувам,
но защо не мога само - теб,
а как копнея, как жадувам,
поне да имам твой портрет.

Сякаш сняг разтопен от солта
чезнат в сънища бели сълзите.
Като жива е там Любовта!

Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...

Ти до мен.Аз до Тебе ли бях...
По-далечна от лъч на звездите-
тиха жалба, молитва и грях.

Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...

Стъпвам тихо и нямам следа.
Пътеки в нощта се преплитат...
И те чакам, аз чакам с съня.

Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...

24.12.2009.

Заспали капките във облаците сгушени,
уплашени от гръм прегръщат черни друми,
а сънищата чезнат... в тропота заслушани
на бягаща от есенния вятър жълта шума.

И свита в клоните, изцежда бавно лятото -
първата слана без свян целува пъпките...
И зъзнат враните... изграчили по някого,
след който давят се във сиви локви стъпките.

А сякаш плаче Той по страници откъснати,
посочени в студа с една прощална дума,
и заслушан в пулса на сърцето си навъсено,
подгонва с есенния вятър жълта шума...

19.11.07.

Отеква гонг, камбани медни
пилеят птиците в нощта...
Безлунен стих към теб побегна,
тъй тиха моя самота...

Доливам чашите от вчера,
запалвам свещи без кибрит...
И тази нощ ще ме намериш
изкусно в пламъка прикрит.

08.02.2013.